 |
”Сдружение за социални дейности ЗВЕЗДА” |
ПУБЛИКАЦИИ
ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ ВЪРХУ ЖЕНИ И ДЕЦА - ОТРАЖЕНИЕ И ПОСЛЕДИЦИ
ЧАСТ 2
15.08.2018 г.
Домашното насилие не е рядко или случайно явление. Феноменът продължава да бъде скрит, недокладван акт с травматичен аспект. Обществото, в частност институциите, не обръщат сериозен поглед към въпросната проблематика. Последиците за жертвите са: уязвимост, страх от предприемане на решаващи стъпки, липса на вяра в институциите и в реалната им подкрепа, живот в бедност, обезличаване…всичко това води до крайност, изразяваща се в убийства.
Като пример за неприемливост и отрицание ще приведа следното: през януари 2018 година Министерският съвет прие проект за решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие[1]. Но… „Много се изговори за Конвенцията, нищо не се каза за жените и децата, жертви на насилие".[2]
Безразличието към всекидневния тормоз, брутално пребити жени и деца, преживели немислими форми на насилие – предпоставки за промяна и подобрение в законодателството, защото само така ще се запазят човешки животи, ще се раждат и съхраняват мечти, ценности, морал и личностен възход.
Истанбулската конвенция. Обект на документа са именно жените и децата, жертви на насилие. Но посоката върху му прие друг фокус и обрат сред социалните медии: „България узаконява третия пол", „Задължаваме се да признаваме „хомосексуални бракове", „Децата ще бъдат длъжни да учат за „травестизъм"[3]и т.н.
Истанбулската конвенция има за цел „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие"[4]. Сред другите описани цели на Конвенцията са „да допринася за премахване на всички форми на дискриминация, „да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие"[5]и т.н.
Конвенцията насочва към създаване на цялостна рамка, мерки и действия за защита и подкрепа на всички жертви на насилие; насърчава за международно сътрудничество с цел премахването на домашното насилие; предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, който да гарантира ефективното й прилагане.
Фундаменталната цел на Истанбулската конвенция е да няма насилие над жени и деца. Това означава – превенция. Законовите промени са насочени към изкореняване на насилието.
Чрез координираните усилия на всички институции в България се отхвърля и насилието, което представлява нарушение правата и свободите на човека, т.е. неговите изконни начала за качествен живот.
Подкрепата за ратифицирането на Истанбулската конвенция е бъдеще без насилие, значимост за личността, значимост за общество.
Домашното насилие се превръща в модел на упражняване на власт чрез физическа сила и норма на поведение; наблюдава се налагането му още от ранно детство, което вменява и чувството на вина за предизвикване на насилието. Самите жертви-жени възпроизвеждат модела на подчиненост, като учат децата си на послушание и приемане на нездравословно поведение.
Нужен е ефективен механизъм за справяне с проблема и експерти, които да се ангажират да предлагат социални услуги чрез мобилност и медиатори, които да приложат познания както в сферата на социалното законодателство, право и т.н., така и в психологията, защото най-важните умения за медиатора са умението да изслушва, да задава въпроси, да приема индивидуалните различия, да се дистанцира от собствените си предубеждения и модели на поведение, да преформулира и обобщава казаното от спорещите така, че да насочва вниманието им към създаване на възможности за избор, а не към различията и пречките за общуване.
В цялостна визия равнището на домашно насилие в Р България е високо. С популяризиране на Закона за защита от домашно насилие, ратифицирането на международни документи, дейностите на неправителствени организации с идеална цел в страната и извън нея, подчертават насилието като проблем, охарактеризират го като деяние с престъпен характер и това води до предпоставка, че все повече хора ще търсят защита от насилие.
Живеем в общество, в което прагът на поносимост към насилието както като обществено явление, така и като фактор в домашната среда, е много високостепенен, т.е. приемането му като възпитателна мярка е редно и правилно. Последиците от подобен род съждения са крайно отрицателни, защото „в много случаите яростта, която проявяват мъжете, се крие в неправилното възпитание в детството, когато родителите са потискали естествената емоционалност на момчето. Например, то е изпитвало болка, а е получавало следния съвет: „Не плачи, моето момче, ти си мъж." Обществото все още отрича правото на мъжа да плаче, да е емоционален. Тази задържана емоция отприщва яростта, когато например в по-късни години мъжът е обезсърчен или има неприятности, които му е трудно да преодолее".[6]
Домашното насилие не е частен проблем. Той е резултат на структурна неравнопоставеност и дискриминация. Защо? Защото „вирее" във всички държави и структури на социално, политическо, икономическо ниво, сред всички класи. Степента на „живот" на насилието е в различно съотношение, но не това има значение. Фокусът е позициониран върху проявата му. Съществуванието му е обида към личността, към рожденото право на личността на свобода на мисъл, действие, изява. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи потвърждава „своята дълбока вяра в тези основни свободи, които представляват основа на справедливостта и мира в целия свят и могат по-ефикасно да бъдат съществени, от една страна, по пътя на действената политическа демокрация, а от друга, чрез общо разбиране и спазване на правата на човека, към които се придържат".[7]
[1] „Документът е известен като Истанбулската конвенция, защото е договорен през 2011 г. в Истанбул. Конвенцията е подписана от 44 държави и Европейския съюз. Досега е ратифицирана от 28 държави. България подписа Конвенцията на 24 април 2016 г.", https://clubz.bg/62460-shto_e_to_istanbulska_konvenciq_%E2%80%93_vyprosi_i_otgovori
[2] Отворено писмо: „Много се изговори за Конвенцията, нищо не се каза за жените и децата, жертви на насилие", Фондация "Център за изследвания и политики за жените" (ЦИПЖ), създадена през 2003 година, като неправителствена организация по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, наследник на Програма "Проблеми на жените" на Институт "Отворено общество", София, http://www.cwsp.bg/htmls/home.php
[3] „Що е то Истанбулска конвенция – въпроси и отговори", Статия, https://clubz.bg/62460-shto_e_to_istanbulska_konvenciq_%E2%80%93_vyprosi_i_otgovori
[4] Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, Глава I, Член 1, т. 1 „а"
[5] Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, Глава I, Член 1, т. 1 „б"
[6] Наръчник в помощ на учителя за превенция и работа по темата Домашно насилие, Издател: Фондация „Български фонд за жените", София, 2017, стр. 17
[7] Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашно насилие, стр. 5
ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ ВЪРХУ ЖЕНИ И ДЕЦА - ОТРАЖЕНИЕ И ПОСЛЕДИЦИ
ЧАСТ 1
20.07.2018 г.
„Домашното насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо, насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство."[1]
„За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие."[2]
Домашното насилие може да се случи на всеки човек, независимо от пол, раса, етнос, възраст, социален статус и т.н. и може да има много форми: физическо, сексуално, емоционално, икономическо, психологическо, тормоз и др.
Обичайно домашно насилие се свързва с физическо малтретиране, побой, блъскане и други подобни действия, но има и неявни форми на контролиране и доминиране, които травмират и „боли" от тяхното проявление. Формите са разнородни и включват: преследване, насилствено задържане, лишаване от нещо, неглижиране, държане на жертвата в страх... Целта е контролиране на жертвата чрез физическа и/или емоционална болка.
Като причина за домашно насилие обичайно е убеждението на насилника, че прилагането на сила и тормоз са оправдани и приемливи. То често е резултат на междупоколенчески цикъл на злоупотреба, който „извинява" и „оправдава" насилието с традициите, които семейството му във времето е наложило; с патриархалната култура, която определя кой притежава властта над останалите членове на семейството. Домашното насилие може да се прилага системно или безпричинно. Случаите на насилие могат да бъдат последвани от различни по продължителност периоди на помиряване, спокойствие и „злокобна" тишина. Те създават лъжливото и илюзорно очакване в жертвата, че е било инцидентно. Така жертвите на домашно насилие попадат в омагьосан кръг. Насилието е повтарящ се акт; въпреки това насилените членове остават в тази разрушена среда, изолирани и самоизолирани. Защо? Защото са обект на жесток контрол, защото нямат финансова обезпеченост, от страх, от срам, заради причини като деца и т.н. Заслужава ли си да жертваш личните си интереси за „благото" на семейството? Заслужава ли си да накърняваш личното си достойнство и свобода, изконните си човешки права, за да си „тиха" и „послушна"? Заслужава ли си да понасяш удар след удар?
Домашното насилие довежда до физически и психически травми, дори до смърт на жертвата. В резултат на престъпното отношение жертвите преживяват посттравматичен стрес и могат да получат физически и психологически травми, увреждания на ум и тяло, хронични здравословни проблеми.
„България е една от малкото страни в Европа, които са приели закон за защита от домашно насилие. В Европейския съюз отделен закон за защита от домашно насилие има само в Австрия и Германия, а в Англия проблемът е законово уреден в Семейния кодекс. Законът за защита от домашно насилие е обнародван в ДВ, бр. 27 от 29.03.2005 г. С него се уреждат правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане."[3]
В случаите на домашно насилие лицата, пострадали от подобно посегателство имат право да се обърнат към следните държавни институции: съд за защита; Министерство на вътрешните работи, Агенция по социално подпомагане; Държавна агенция закрила на детето. По искане на жертвата всеки лекар е длъжен да издаде медицински документ, удостоверяващ констатираните увреждания и следи от насилствени атаки.
Мерките за защита и подкрепа се изразяват в следното:
1. „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитавано жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
4.временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който н е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване."[4]
Проблемът „насилие" зачестява сред младите хора както в училище, така и на улицата. Има пряка връзка между тези прояви и все още скритото домашно насилие, свидетели, на което, стават децата. Последиците са трайни, тежки и пагубни за цял живот.
[1] Закон за защита от домашно насилие, Чл. 2. (2)
[2] Закон за защита от домашно насилие, Чл. 2. (1)
[3] СПРАВОЧНИК със съвети към пострадали лица за получаване на бърза и ефективна защита в случаи на домашно насилие; Издателство: работи, Агенция по социално подпомагане; Държавна агенция закрила на детето. По искане
НАСИЛИЕТО КАТО СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ
10.07.2018 г.
"Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност; като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава…"[1]
Държава, власт, цялост, истинност…тези „сили" произтичат от народа. Отделната личност, междуличностните й отношения създават обществен живот, който гради достойнството и правата на човека, създава благодатност в условията за свободно и качествено развитие у него, а оттам и на гражданското общество.
Престъпление е да действаш неморално и антиценностно. А бездействието? Безразличието, в което се „обличаме"? Жестокостта и агресията са най-тревожните проблеми на съвремието ни. Върху тях оказват разнородни причини и фактори. „Ако децата са заобиколени от враждебност, те се научават да се бият."; „Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат."; Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират."[2]. Понякога прогнозирането и контролирането е труден и продължителен процес, но ранното откриване и овладяване е превенция. Нека да сме превантивни, мислещи, да се „кичим" с мнение, характерност, насочена към справедливост, задълбоченост в съзнание, личностна извисеност.
Неприемлива форма на поведение е всяко злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращоотношение във връзка и взаимоотношение, което е използвано от партньор, роднина, от познавателен кръг и пр., за да получи власт и контрол над личност и неговия живот. „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права."[3]
Равенството се изразява в приемането на различието, в уважението му, в съществуването на „цветовете" на света, в недопускането на никакви ограничения на правата или привилегии, „основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние".[4]
„Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото."[5] За насилието над жени и деца плаща обществото. Защо? Защото именно насилието в дома води до разпад на традиционното семейство, а децата ни пренасят тази агресия в училище, а оттам и като възрастни. Получава се порочен и омагьосан кръг, кръг на насилие, на разпад в семейната структура. Семейството е изхождащия феномен. То „ражда", създава, твори, реализира, подкрепя, учи, възпитава, обича, насочва, отговаря, търси…Фундаменталната му стойност е неприкосновена, като ЧОВЕКА. Основните права и задължения на гражданите е съхранението на семейната цялост, но е нужно изхождане от чистото съзнание на личността, на общността. Резултат: семейство с нравствени традиции и обичаи.
„Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация."[6]
Държавата защитава, формира нагласи, изгражда светоглед на взаимно уважение и признание. Аз вярвам в това! И тя расте, и ние растем … с нея, създаваме я, крепим я, обичаме я…тя ни обича. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между граждани, за свободата на съвестта и нейното правилно житейско приложение, за обществения ред, народното здраве и морала като фундамент на достоен и качествен живот. Държавата е силата, пример на доброто лидерство.
Конституцията на Република България е висш и върховен закон, нейните разпоредби имат непосредствено действие; те представляват началото, придават завършеност и смисъл на съществуванието на всяка форма и изява на живот. Тя дава право на обществено осигуряване и социално подпомагане, чрез нея държавата се насърчава да образова своите поданици, които да се ползват от националните и общочовешки културни ценности и притежания, да развиват етична култура и етническа търпимост.
Насилието има две разновидности: физическо и психическо. Физическото е „причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето".[7]
Психическото се измерва във „всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие…подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение".[8]
Всяко действие или поведение, което е насочено срещу друг човек или към собствената личност с аспект на физическо, психическо и емоционално страдание, се нарича насилие.
По своята социална същност насилието е антихуманен акт, което го прави вид престъпление; нарушава се достойнството, свободата и интересите на личността. Агресивното поведение е явление, което може да възбуди престъпното деяние.
Агресията е проблем на цялото общество. То е изначален пункт на престъпността и болките на един народ. Причините за появата й са липса на такт, на внимание, на толерантност. Родителят трябва да бъде положителният пример в семейството; поведението му трябва да е изпълнено с морал и ценност, държанието му, отправено към останалите членове, да е с качествен и наситен нюанс от благодатни емоции. Липсата на обич, на поощрения, на отговорности оставя трайна травма у подрастващото поколение, което, превръщайки се във възрастен, се проявява като насилник и агресор. Ето защо ранната превенция няма място, време и час; семейството, училището, всички институции е нужно и решаващо да работят усилено, постоянно с агресията и насилието.
Семейството е мястото, откъдето трябва да тръгне процесът на правилно и здравословно съзряване. Всичко, посято и обгрижвано с любов в семейството, води и до позитивно възпитание и отношение към преживяванията, до приятно и полезно общуване.
[1]Конституция на Република България, Преамбюл
[2]Дороти Л. Нолт (12 януари 1924 г. - 6 ноември 2005 г.) е американски писател и семеен съветник. Издател на поемата "Децата научат какво живеят", която е защитена с авторски права през 1972 г., а през 1998 г. я разширява в книга, съавтор на Рейчъл Харис: "Децата научават какво живеят: родители да вдъхновяват ценности".
[3] Конституция на Република България, Чл. 6. (1)
[4] Конституция на Република България, Чл. 6. (2)
[5] Конституция на Република България Чл. 14.
[6] Конституция на Република България Чл. 29. (1)
[7]§ 1 2. от Допълнителната разпоредба на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето
[8] § 1 3. от Допълнителната разпоредба на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето
Този уебсайт е осъществен с помощта на www.ngobg.info